Науката и Разумът

Практически Диалози VII - Правило на аргументационната схема

2010-03-07T03:20:00.000-08:00

VII. Правило на аргументационната схема.

Никой участник в спора не бива счита тезата си за успешно защитена, ако защитата не протече по подходяща аргументационна схема, която трябва да бъде коректно приложена.

Аргументационната схема като по – общо понятие обхваща начина на подредба на представените аргументи, т.е. валидността на тяхното навързване.

Аргументационната схема е подходяща, ако е приемлива и за двете страни на диалога, което не означава, че е приемлива изобщо, т.е това е комуникационна, а не логически коректна дефиниция. Все пак общото значение на термина „подходяща” означава логически, а не вероятностни аргументи (в общия случай от вероятностни аргументи не може да се изведе детерминистично твърдение).

Схемата е коректно приложена, ако чрез нея може да се отговори на критичните въпроси към тезата. Коректността на приложението имплицитно е свързана с логичността на аргументите.

Нарушенията възникват в етапа на аргументиране:

Ø Използване на неподходяща аргументационна схема.

Ø Некоректно прилагане на аргументационна схема.

Нарушение 1: Използване на неподходяща аргументационна схема.

Използват се вероятностни аргументи, вместо логически:

· Позоваване на авторитет

· Популистки аргумент („много хора твърдят, че...”)

· Първото правило на магьосника (Т.Гудкайнд) – приемане на дадено твърдение за вярно, поради желание то да бъде вярно или страх от възможността да е вярно.

Примери:

Анекдот – „Един от основоположниците на квантовата теория – Макс Планк на младини отишъл при 70г професор Филип Жоли и му казал, че е решил да се занимава с теоретична физика.

-Млади човече – отвърнал му известният учен – защо искате да зачерните живота си – теоретичната физика в основни линии вече е завършена... Струва ли си да се захващате с такава безперспективна работа?!”

Иван: Милиони хора слушат чалга, но аз не, да не би да съм глупав, че не съм я оценил?

Андрей: Естествено, че си глупав, Иване, щом милиони я слушат, тя е новата класика! Вдъхновяваща, извисяваща душата, носител на високо-морални послания като ”тигре, тигре, имаш ли пари - хубави жени” От днес нататък само нея ще пускаме в шоуто!

„Искам, следователно мога”

Първанов: Не ви ли е срам, че казахте, че съм млад милиардер?

Дянков: Не съм казал, че сте млад милиардер, а че не сте млад!

Първанов: Тоест, казали сте, че съм милиардер?!

Дянков: Вас ви е страх някой да не разкрие, че имате много пари, затова откривате в моето отрицание на младостта ви потвърждение на тезата, че сте милиардер.

Нарушение 2: Некоректно прилагане на аргументационна схема.

· Симптоматични заблуди

- Некоректно позоваване на авторитет – Авторитетът е вероятностен аргумент, който в общия случай няма тежест дори при коректна употреба, поради което некоректната употреба няма да бъде разглеждана.

- Прибързано обобщение.

· Фалшива аналогия – най – честата фалшива аналогия е представянето на сходство между две системи като еквивалентност, т.е. приемането на подобието за еднаквост.

· Причинно – следствени (каузални) заблуди

- Post hoc ergo propter hoc – приемане на корелацията за каузалност, последователността на събитията като достатъчно доказателство за връзка между тях.

- Системен провал – разглеждане на еднопосочна връзка между две събития, когато те са в обща система. Това обобщава няколко частни случая на логически заблуди. Виж

http://raylight.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/05/logicheski-zabludi-vi-prichinno-sledstveni.262620

Примери:

Епизод I

Шеф: Колкото пъти те погледна, ти все не работиш!

Работник: Но, шефе, ти все ме гледаш в края на всеки час, а аз тогава си взимам почивката по регламент, нали работя с компютър.

Епизод II

Шефът започва да следи през пет минути работника си. Работникът подскача всеки път, когато го погледнат, губи концентрация и се разсейва.

Шеф: Сега те гледам през пет минути и ти все гледаш нервно и зяпаш монитора, като че ли за пръв път работиш!

Работник: Шефе, така е откакто ме гледате през пет минути.

„Всичко на този свят, което е хубаво, или е забранено или се пълнее от него”

„Щом погледнах мача и веднага ни вкараха гол. На карък съм му”

Левичар: Организацията на бойскаутите прилича на тази на Хитлерюгенд, следователно американците промиват мозъците на децата.

Десен: Бойскаутите се учат да помагат на другите, да постигат целите си, да се борят за убеженията си. Възпитават ги в добродетели.

Левичар: Възпитаването на добродетели е промиване на мозъка!

Десен: А отрицанието на добродетелите защита от промиване на мозъка ли е? Само лош човек може да мисли така.

Левичар: Те ги карат насила да бъдат добри!

Десен: За разлика от Хитлерюгенд, членството в бойскаутската организация е доброволно начинание. Промиването на мозъци означава да заставиш противника да те слуша, докато не се съгласи с теб, без значение дали имаш аргументи или не, докато възпитанието на бойскаутите се постига чрез лични примери, които те избират да следват, защото отговарят на вътрешните им потребности.

Практически Диалози VI - Правило на отправната точка (изходната точка)

2010-01-02T12:05:00.000-08:00

VI. Правило на отправната точка (изходната точка).

Никой участник в спора не бива лъжливо да представя предпоставка като приета отправна точка, нито да отрича предпоставка, приета като отправна точка.

Дискусията трябва да има отправна точка, някаква база от твърдения, с която всички участници са съгласни, за да може изобщо да бъде проведена. Всеки опит за подмяна на тази база ще подмени и изводи, които произтичат от нея.

Нарушенията са основно три типа и възникват в етапа на аргументиране:

Ø Отричане на приета отправна точка.

Ø Лъжливо представяне на твърдение като приета отправна точка.

Ø Отричане на несъществуваща отправна точка.

Нарушение 1: Отричане на приета отправна точка.

Примери:

Арам: Отричането на геноцида над арменците е лошо нещо, защото създава възможността за неговото повторение.

Tюрк: Но ние не отричаме геноцида, защото не е имало геноцид, как да отречем нещо, което не съществува?

Пижо: Пендо, оти Земята не е кръгла, ма?

Пенда: Що викаш, бре, серсем, како да не е кръгла?

Пижо: Е, па, нали е плоска?

Нарушение 2: Лъжливо представяне на твърдение като приета отправна точка.

· Изказване на неверни предпоставки в твърдения.

· Базиране на въпроси на неверни предпоставки.

· Представяне на собствената позиция като отправна точка на дискусията.

Примери:

Адвокат: Ако приемем, че всеки се стреми да надлъже другия, то работата на адвокатите е да защитава престъпниците от правосъдието, а на обинителите е да защитят правосъдието от престъпниците.

Съдия: Не сме приели такова нещо, целта на правосъдието е доказуемата истина. Работата на адвоката не е да защитава обвиняемия от правосъдието, а от липсата на правосъдие и да изтъкне максимално аргументите, които оневиняват обвиняемия, а не да си измисля такива.

Прокурор: И ние ли да не измисляме обвинения, когато лисват такива? Ще ни отиде работицата!

Пролетариат: Държавата ми дължи пари, достатъчно, за да живея в охолство!

Другите: Защо ще ти дължи тези пари, има да ти връща надвзети данъци ли?

Пролетариат: Защото имам право да живея богато!

Другите: Имаш право да живееш толкова богато, колкото си изработиш.

Зиези: Защо всички мразят Българите? Нима не сме направили толкова много за световната цивилизация? Или именно затова ни мразят.

Другите: Не мразим Българите. Не харесваме само теб, а ти не си Българите.

Нарушение 3: Отричане на несъществуваща отправна точка.

· Отрицание на несъществуващи отправни точки в твърдения.

· Отрицание на несъществуващи отправни точки във въпроси.

Примери:

Митьо - физика: Що за глупост е да се смята времето за дискретно? Това би променило всички основни зависимости във физиката!

Пешо – теорията: Никой не смята времето за дискретно, що за глупост ти е хрумнала да твърдиш, че мислим, че е? По – скоро пространството е дискретно, няма начин да съществуват всички възможни разстояния с произволна точност.

Политик: Тъй както всички тук сте приели, че истината е крайната цел на правораздаването, ще трябва да се възпротивя на тази идея – главната цел на правораздаването е да раздава право, без значение на кого и за какво, важното е общият баланс престъпление – наказание да бъде спазен!

Адвокатите: Ама ти за какви ни вземаш? Никога не сме смятали истината за цел на каквото и да било, тя по – скоро е нещото, покрай което, но не и през което, се формира правораздаването!

Пияница 1: Сл’ша, ти мо’е и да н’мъ уважа’иш, но и аз н’тъ уважа’им повИче!

Пияница 2: Виж к’о, мо’и да си мис’иш, ч’ н’тъ уважа’им и да н’си прав, нУ след като така ми прика’ваш, няма та уважа’им повИчИ!

Практически Диалози V - Правило на неизразените предпоставки

2009-11-03T14:02:00.000-08:00

V. Правило на неизразените предпоставки.

Участникът не може да се отрича от свои предпоставки, които не са явно изразени или фалшиво да представя като предпоставка, нещо което не е явно заявено от другата страна.

Идеята е, че в изказаните аргументи често има неявно приети условия (предпоставки), и когато те съществуват, това не трябва да бъде отричано, нито да се вменяват предпоставки, там където не съществуват.

Нарушенията са основно три типа и възникват в етапа на аргументиране:

Ø Вменяване на твърдение чрез пресилване на неявно приетата предпоставка отвъд това, което е имал предвид опонентът, преувеличение.

Ø Вменяване на твърдение чрез изкривяване на смисъла на неявно приетата предпоставка – изкуствената и подмяна – „слагане на думи в чуждите уста”

Ø Отричане на собствено твърдение (отрицание на неявно приетата предпоставка в собствената теза) – „мразя негрите, но не съм расист”.

Нарушение 1: Вменяване на твърдение чрез пресилване на неявно приетата предпоставка.

Примери:

Симеон II: Българският манталитет има нужда от промяна – трябва да се смени чипът на българите.

ББорисов: Смяташ българският манталитет за отвратителен, така ли? Защо тогава дойде тук?!

Симеон II: Смятам, че има място за неговото подобрение, не съм казвал, че е отвратителен.

ББорисов: Само извърташ тука. Забранявам да се използва думата „чип”, освен ако не е за носа на Милошевич (отива да играе футбол).

Буда: Висшата мъдрост се крие в отрицанието на плътта и нейните желания.

Буда-ла: Глупак ли ме наричате учителю, щом си хапвам вкусно и имам жени?!

Жена: Мъжо, харесва ли ти новата ми рокля?

Мъж: Малко ти е тясна, миличка.

Жена: Дебела ли ме наричаш, кретен?!

Нарушение 2: Вменяване на твърдение чрез изкривяване на смисъла на неявно приетата предпоставка.

Примери:

Мъж: Миличка, ако ходиш заедно с мен на фитнес ще имаш стегнато тяло.

Жена: Толкова грозна ли ти се виждам? /Нарушение 1: Толкова ли съм отпусната/

Буда: Висшата мъдрост се крие в отрицанието на плътта и нейните желания.

Буда-ла: Низш ли ме наричате учителю, щом си хапвам вкусно и имам жени?!

Лъчо: Понякога не ме разбираш, миличко.

Диана: Толкова ли си сложен, че да не те разбера? /Нарушение 1: Толкова ли съм проста, че да не те разбера?/

Нарушение 3: Отричане на собствено твърдение (собствена неявно изразена предпоставка).

Примери:

Мразя комунизма и социалното неравенство

Не съм социалист, но съм за прогресивно данъчно облагане.

Дразнят ме циганите, но не съм расист.

Не обичам национализма, но си мечтая за България на три морета

Не искам да кажа, че Бойко Борисов е прост, но погледнете го – той две изречения не може да върже.

Лъчо: Не ми се отдава да споря с хората, все искат да оспорят правотата ми с насилие.

Диана: Това е, защото винаги смяташ, че си прав.

Лъчо: Не смятам, че винаги съм прав, просто неправилно оспорват правотата ми.

Феновете: Ние винаги подкрепяме любимия отбор и пеем само за Победа!

Футболистите: А защо ни биете, когато загубим тогава?

Журналист: Г-н Дянков, какви са вашите приоритети като финансов министър – да постигнете облекчения за засегнатите от кризата хора, или да постигнете балансиран, пълен бюджет.

Дянков: Нашите приоритети са да облекчим от данъчно бреме хората, като постигнем балансиран бюджет

Журналист: Но вие не можете да балансирате бюджета, ако намалите данъците?

Дянков: Кога съм казал, че ще намалим данъците?

Журналист: Вие току – що казахте, че искате да облекчите от данъчно бреме хората.

Дянков: Да, но не като намалим данъците, а като напълним бюджета. Парите са бреме, нека то бъде наше бреме.

Практически Диалози IV - Правило на свързаността

2009-10-11T01:00:00.000-07:00

IV. Правило на свързаността (релевантността).

Защитата на дадена теза трябва да използва само аргументи, които имат отношение към тезата.

Идеята е, че след като е установена разликата в мненията, защитата на тезата може да стане единствено с аргументи, които имат отношение към нея, иначе би се променила и самата теза.

Нарушенията настъпват във фазата на аргументацията.

Основните нарушения са :

Аргументите нямат отношение към тезата.

Защитата на тезата използва други средства освен аргументация.

Нарушение 1: Аргументи без отношение към тезата.

Диана: Тази комедия беше глупава.

Лъчо: Защо говориш така, добре се посмяхме.

Диана: Не съм казала, че не ми е харесала, а че е глупава, Лъчо.

Стефан: Смятам хубавичко да те понапляскам.

Боби: Не, няма да ме напляскаш, идиот, защото не се казва така. „Ще те набия” се казва.

Найо: Господин цариер (цар - премиер) Сакс-Кобург-Готически, защо искате да присвоите тези имоти? Те не са ваши.

Симеон: Как да не са мои, аз съм цар!

Найо: Цар на какво? На хазарта?

Симеон: На България, господин грешен чип!

Найо: Какво общо има това, че сте цар, с претенцията за имотите ви? Те са на интендантството, което е държавна структура, не лично на семейството ви.

Симеон: Аз съм цар и ми принадлежат.

Нарушение 2: Защита на тезата с други средства.

- Обръщение към емоциите (съжаление, любов, гняв)

- Аргумент на силата (заплаха със саморазправас)

- Отклоняване на вниманието.

- Позоваване на авторитет.

- Бягство.

Примерите са за самостоятелна разработка на образования читател.

Практически Диалози III - Правило на тезата

2009-08-30T06:32:00.000-07:00

III. Правило на тезата.

Атаката над дадена теза на другата страна, трябва да е свързана със самата теза, изказана от опонента.

Идеята е, когато опонентът изкаже своята теза, да отговорим на нея, а не на друга теза, т.е. да не сменяме темата и да не оставяме тезата висяща.

Съществуват три основни типа нарушения:

Ø Приписване на лъжлива теза на опонента.

Ø Изопачаване на тезата на опонента.

Ø Смяна на темата.

Нарушенията на това правило често спадат към „избирателно опровергаване на твърдения” от логическите заблуди.

Нарушение 1: Приписване на лъжлива теза на опонента.

· Приписване на вижданията на групата, към която принадлежи опонентът (аргумент на наследяването).

· Създаване на несъществуващ опонент.

· Тълкуване на липсата за подкрепа към дадено твърдение, като негово отричане (фалшива дилема).

Примери:

„Който не подкрепя пасивната външна политика на Европа е отявлен милитарист”

Дездемона: Не съм сигурна, че душенето по време на секс е добра идея.

Отело: Вие, жените, сте много крехки същества, естествено, че няма да искате.

Партията: Трябва да увеличим разходите за войската и да намалим парите за земеделието.

Членовете: Защо искаш от нас, да умрем от глад, партио, любима?

Партията: Защото врагът дебне! Западният милитаризъм бесней пред прага ни и трябва да сме силни, за да потушим атаката в зародиш, още докато те самите не знаят, че искат дани атакуват! Време е за световна (спестовна) революция!

Нарушение 2: Изопачаване на тезата на опонента.

· Изваждане на изрази от контекста.

· Свръх – опростяване или преувеличаване на тезата.

· Не чул, не разбрал – комуникационна тактика за игнориране на неудобни моменти от тезата на опонента.

Примери:

„Тя ме смята за гений. Хората не обичат по – умните от тях. Защо тя ми завижда, че съм умен?”

Еволюционист: Смятаме, че човекът и съвременните примати имат общ предшественик преди милиони години.

Креационист: Щом искате да сте произлезли от маймуни, прав ви път, ние опашки не сме рязали, а крила сме свалили.

Левскар: Смятам, че не е хубаво да се желае злото на друг отбор в Европа, не само защото е проява на простащина и злоба, но и защото българските футболни отбори имаме общ интерес навън чрез коефициента на България.

ЦСКА-р: Ти кого наричаш, простак, бе, говедо? Искаш ли да те прасна между рогите?!

Бойко: За пореден път ви казвам – вие сте откраднали 5 милиарда излишък от българската хазна, т.е. от данъкоплатците!

Серго: Какво?

Бойко: Откраднали сте пари!

Серго: Какво?!

Бойко: Пари сте Откраднали!

Серго: Как смеете? В Париж не сме пропаднали!

Бойко : Не Париж, а пари и не сте пропаднали, а сте ги открадналиии!

Серго: Нищо не чух, тая маймуна само ми подскача на бюрото

Бойко - Пресяга се и перва зад врата Серго, чийто врат става с цвета на наследените му по съветска линия задни части

Нарушение 3: Смяна на темата.

Курсов проект на читателя.

Практически Диалози II - Правило на бремето на доказателството

2009-08-09T01:14:00.000-07:00

II. Правило на бремето на доказателството.

Страна в дискусията, която изкаже дадено твърдение е задължена да го защити, ако другата страна поиска.

Идеята е, че ако само настоим на дадено твърдение без да го защитим, няма разумна причина за ответната страна да го приеме и по този начин няма надежда да се разреши разликата в мненията (да се установи вярното, ако само едно е вярно).

Нарушенията на това правило се случват при изказване на тезите и в етапа на конфронтация на мненията.

Съществуват три основни типа нарушения:

Ø Прехвърляне на бремето на доказателството на другата страна.

Ø Защитаване от необходимост за доказване.

Ø Избягване на бремето на доказателството.

Нарушение 1: Прехвърляне на бремето на доказателството.

· Принуждаване на ответната страна да докаже обратното твърдение, когато то е негативно – некоректна логика.

· Отказ от защита на мнението и прехвърляне на задачата на противника – да докаже обратното твърдение.

Примери:

„Ваша работа е да докажете, че сте невинни, не наша да доказваме, че сте виновни”

Пешо: Смяташ ли, че да пиеш текила с бира е добра идея?

Гошо: Умнико, кажи ми защо да не е добра идея?

Диана: Лъчо, не бива да ядеш по цял ден месо, вредно е.

Лъчо: Аз казвам, че бива и докато не ми докажеш обратното, съм на това мнение!

Р. Овч: България спечели „сумати’ пари” от моята сделка с газа.

Р.Петков: Ама ти сериозно ли?!

Р. Овч: Е, докажи ми, че 100% скок на цените не е добро нещо за страната и аз ще ти повярвам...

Нарушение 2: Защитаване от необходимост за доказване.

· Представяне на твърдението като очевидно.

· Заставане с авторитет зад твърдението.

Примери:

Лъчо: Смятам, че Русия досега ни е причинявала само беди в нашата история.

Диана: Защо смяташ така?

Лъчо: Не е ли очевидно?!

Г. Първанов: Спането с 15 годишни ямболийки не е лошо нещо!

Публика: Законът го забранява.

Г. Първанов: Заставам с авторитета си на Президент на Р. България зад това си твърдение.

Публика: Линч! (нахлува към сцената, понесла в ръце столове и маси).

Нарушение 3: Избягване на бремето на доказателството.

· Имунизиране на мнението срещу критизицъм („трябва да си луд, за да не се съгласиш с мнението ми”).

· Отклоняване на вниманието (добре познат похват)

· Приключване на темата („Аз казах Хау!”).

Примери:

„Моите твърдения, че геноцидът е полезно нещо срещат яростна

съпротива – хората са толкова докачливи.”

Хъмфри: Това уиски ми се струва твърде остаряло, за да го пия.

Парслоу: Хубавото уиски само става по – хубаво с годините.

Хъмфри: Сър, казвате го само защото сте шотландец.

Вожд: Белите трябва да бъдат избити, защото носят само болести, а и не могат да скачат.

Старейшина: Белите ни дадоха Огнена Вода, те са наши приятели.

Вожд: Белите ще бъдат избити. Аз казах Хау!

Практически Диалози I - Правило на свободната дискусия

2009-07-26T01:27:00.000-07:00

ПРАКТИЧЕСКИ ДИАЛОЗИ

Практическият диалог се базира на десетте правила за рационална дискусия на прагма – диалектиката. Всяко нарушение на някое от правилата е заблуда.

I. Правило на свободата.

Страните в дискусията не бива да се спират една друга в опитите да да изкажат становище или да се усъмнят в становището на другата страна. Дискусията трябва да е свободна.

Идеята на това правило е, че ако не можем честно да си кажем мнението, то тогава няма как да знаем какви разлики в мненията ни може да има. Така самата критическа дискусия става безцелна, тъй като не знаем какви разлики имаме да разрешим.

Нарушенията възникват на етапа на конфронтация на мненията и са три основни типа:

Ø Поставяне на граници на мненията или съмненията.

Ø Пряко ограничаване на свободата на действие на другата страна.

Ø Непряко (комуникационно) ограничаване на свободата на изказа на другата страна (следователно и на свободата на действие).

Нарушение 1: Поставяне на мненията или съмненията.

· Заблуда на деклариране на дадено мнение за свещено – не подлежащо на съмнение.

· Заблуда на деклариране на дадено мнение за табу – неприемливо.

· Ограничаване на дадено твърдение до негови компоненти и/или ограничаване на числени твърдения.

Примери:

Диана: Не, не можеш да слагаш три вида сирена в гювечето, то не се прави така.

Лъчо: Защо не, аз обичам сирена?

Диана: Тогава няма да е гювече, ще е някаква каша.

Лъчо: Всеки има право да си сложи каквото иска в своето ястие, нали така?

Диана: Не може всеки да си слага в яденето каквото иска, всички ще ядат само каши и над това не може да има спор!

„Не можеш да гласуваш за тия, трябва да подкрепиш баща си в неговия

вот.”

„Как можа да си помислиш да кажеш, че акото в моите гащи е от мен самия? Ужасна си!”

Сашо: Апашо, кажи ми, в новата работа плащат ли ти добре?

Апашо: Имам повече пари от всякога, но не съм доволен.

Сашо: Как така?

Апашо: Капиталистите само експлоатират труда ми и никой интелигентен човек не може да не се съгласи с мен! Не може да има дебат по това!

Сашо: Леле-мале....

Иванчо: Марийке, знаеш ли колко силен съм станал, откакто ходя на фитнес? Вдигам сто килограма от лежанка!

Марийка: Иванчо, ти освен своето его нищо друго не можеш да вдигнеш без допинг, сто килограма са ти много. Максимум петдесет да си вдигнал.

Иванчо: Марийке, ако не вярваш, ела с мен във фитнеса да ти покажа.

Марийка: Не, няма да дойда, защото е неоспоримо, че си слаб като вейка и дори и 50 кг ти е много.

Философ: Неоспорими са зависимостта на гледната точка от перспективата и относителността на познанието.

Инженер: Гледната точка, може и да зависи от перспективата, но никой интелигентен човек не би се съгласил, че познанието е относително .

Философ: Двете твърдения са свързани. Относителността на познанието е свързана с относителността на гледната точка спрямо перспективата.

Инженер: Това няма значение, познанието е абсолютно, колкото и да е относителен този факт и това не подлежи на дебат!

Нарушение 2: Пряко ограничаване на свободата на действие на другата страна.

· Поставяне на другата страна под натиск.

- Argumentum ad Baculum (заплаха с насилие)

- Argumentum ad Misercordiam (обръщение към съжалението)

· Атакуване на личността на другата страна (в дискусията)

- Argumentum ad Hominem (обиден) - директна атака на личността.

- Argumentum ad Hominem (обстоятелствен) – индиректна атака, атака на обстоятелствата, довели до изказване на даденото мнение.

- Argumentum ad Hominem (tu quoque) – отклоняване на вниманието от аргументите и атакуване на несъстоятелността между твърдение и поведение на другата страна.

Примери:

Баща към дъщеря: „А си забравиш бельото в дискотеката пак, а съм ти счупил главата!”

„Как ви дава сърце да ме съдите за убийство – вие не знаете какво тежко детство съм имал!”

„Жените, които казва „Не”, го казват, защото са кучки”.

Лъчо: Смятам, че трябва да гласуваме за Синята Коалиция, защото те са доказали, че могат да правят реформи и да печелят доверие от Европа.

Евгени: Казваш това, защото те са предвидили голям процент за наука, и така ще можеш да преживяваш с научни изследвания.

Диана: Момиченце, недей да пушиш цигари, те са изключително вредни и един ден ще съжаляваш за тази си грешка.

Момиче: Нямаш право да ми говориш това, защото ти самата пушиш по кутия на ден.

Нарушение 3: Непряко (комуникационно) ограничаване свободата на изказа.

· Непрекъснато прекъсване на изказването на другата страна (активно ограничаване).

· Игнориране на твърденията на другата страна (пасивно ограничаване).

Примери:

Лари: Според мен липсата на национален идеал води до...

Томас: Какъв национален идеал те гони тебе, Лари, той няма значение!

Лари: Липсата на национален идеал води...

Томас: Щом няма значение, липсата му също няма значение!

Лари: Та, казвах...

Томас: Кажи нещо друго, де.

Лари: .. че липсата на национален идеал...

Томас: ... е липса на идеален национал?

Лари: ... води до...

Томас: ..какво? До какво води?

Лари (удря Томас по главата с бутилка бира, с което го привежда в безсъзнание и продължава):

... Липсата на национален идеал води... Няма значение, не остана кой да слуша, не че слушаше и като беше в съзнание.

Прокурор: Имаме неоспорими доказателства, че обвиняемият е бил на местопрестъплението във времевия интервал, в който най – вероятно то е било осъществно.

Адвокат: Обвиняаемият никога не е бил там, където и да е там, нито тогава, когато и да е тогава!

Прокурор: Беше намерено ДНК на обвинения под ноктите на жертвата.

Адвокат: Обвиненият не е бил там, това го заявявам уверено.

Прокурор: Охранителна камера е заснела обвиняемия.

Адвокат: Той не е бил там!

Прокурор: Имаме и трима свидетели.

Адвокат: Възразявам! Прокуратурата не се съобразява със становището на адвокатурата!

Съдия: Отхвърля се! Започвам процедура по смяна на адвоката поради временна невменяемост.

Нова Линия

2009-07-22T14:26:00.000-07:00

Науката и Разумът” се еманципира от другите блогови проекти. От следващата седмица започва серия от десет материала (публикувани веднъж седмично) на тема „Практически диалози”, в които ще се покаже как провеждането на дискусия може да бъде манипулирано и каква защита от манипулация можем да приложим. Заблудите са колкото логически, толкова и комуникационни.

Моля, не напускайте блога, той не потъва!

Моята концепция за българския национален елит

2009-07-11T14:21:00.001-07:00

МОЯТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ

Деф. Български национален елит - това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят. Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието което има в елита”

1.Елитът е преди всичко нравствен. Той обича хората, не просто като идея, но и хората в плът, хората, които среща и с които говори. Елитът – това са хората, за които понятия като чест, достойнство, смирение, любов, смелост, вярност, скромност и разбирателство не са лишени от тежест. Всички друго у елита е подчинено на това.

2.Той се състои от системно образовани хора, с богата обща култура, широки познания по елементи от философия, история, политология, културология, социология, теология и психология. Системно образованите хора умеят да сглобяват широката си база от познания в единен, рационален, структуриран и жив модел, в една цялостна система, отразяваща основните взаимодействия в заобикалящия ги свят. Системното познание е и разбиране.

3.Елитът е духовен по своята същност.

Натрупаното системно познание е подчинено на цели, които са резултат от духовните му търсения. Той се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се служител и пазител на обществото, знае своето място в общия модел на света, разбира взаимодействията между елементите му и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена незначителност и необходимост от самозащита.

От консервативна гледна точка, духовното ядро на елита е Българската Православна Църква. От по – либерална позиция - това са всички извори на духовна мъдрост и развитие на съзнанието в посока към универсалната любов и мира (Ганди, Далай - Лама).

4.Елитът е приемствен.

Елитът е динамична структура, в която непрекъснато влизат и излизат хора, но ценностите остават. Приемствеността се осигурява по линия учител – ученик, като това обучение може да става в дома (значителна част), в училище (също значителна част след приемането на масовото образование) или учение чрез търсене на ученика. Част от приемствеността е потомствеността (богати и знатни родове, древни фамилии с традиции), но тази структура постепенно отслабва за сметка на други форми на приемственост (намаляване на разликите между знатните и обикновените хора поради изравняването на възможностите за образование и кариера, еволюцията на интернет обществата).

5.Елитът е богат.

Елитът има силата да формулира целите на обществото, а тази сила се формира чрез неговата воля, авторитет, духовно и материално богатство. Елит, който е лишен от воля, не е елит. Елит, който е лишен от две от другите три качества също не е елит.

6.Елитът е рационален, без да е асоциален.

Системното образование се базира на рационално мислене. Мотивацията за действие на елита ( действие според дефиницията) е обичта към хората, но поставените цели се постигат чрез рационален и логически синтез на мисълта.

7.Елитът има най – голямо влияние сред обществото.

Богатството на елита е неговата сила, чрез която той диктува модата на обществото, сочи пътя за неговото развитие и естествено заема трайно (заради приемствеността си) върха на обществената пирамида. Той съсредоточава доверието, надеждата и любовта на хората, които се се учат от него и се стремят да станат елит. Така той ги увлича напред.

8.Елитът е трансформаторски.

Елитът е творец на обществото. Той не се колебае да го трансформира по най – добрия начин, за да го предпази от застой и разруха. Реформата е елемент на трансформацията и основно оръжие на елита за постигане на успешна социална еволюция. Елитът е този, който има волята да поеме отговорността за това.

9.Елитът е патриотичен.

Няма как да си национален елит, ако си интернационалист. България е на първо място и след това са световният мир и любовта между народите.

10.Елитът е функционален.

Елит е всеки, който изпълнява функцията на елит, описана в дефиницията. При всяко потенциално противоречие между дефиницията и някоя от проявите на описаните качества, дефиницията е с приоритет (не си елит, ако не изпълняваш дефиницията за елит, независимо колко си благороден, честен, богат и красив).

Специални логически заблуди VII - Заблуди на случайността

2009-06-25T11:08:00.000-07:00

VII. Заблуди на случайността.

Деф. Заблудите на случайността са специални логически заблуди на интепретиране на вероятностите по неверен начин. Основните типове заблуди са два – объркване на случаен с детерминиран процес/явление или неправилен анализ/оценка на вероятнистите при тяхното пресмятане.

20. Случайното е нарочно.

Деф. Това е заблуда, при която се отрича случайния характер на дадено явление или процес.

Примери:

а) Цялостната школа на детерминизма във философията – всичко е ясно, точно и определено, защото така ни харесва.

Заб. Това представлява също така и форма на пожелателна заблуда.

б) Бойко Борисов нарочно говори глупости, няма как умен човек като него да ги плещи такива понякога.

Заб. Нарочността се приема поради предопоставката, че той е умен, а тя не следва от никъде в това разсъждение, следователно може просто да не е вярна и ББ да се изпуска случайно понякога да говори глупости.

в) Компютърът нарочно се разваля тъкмо когато най – много имам нужда от него!

Заб. Вероятността компютърът да има съзнание е толкова по – малка като порядък от вероятността да е случайно, че можем да приемем, че твърдението не е вярно.

21. Нарочното е случайно.

Деф. Това е заблуда, при която се приписва случаен характер на дадено детерминистично явление или процес.

Примери:

а) Анти-философската школа на индетерминизма – всичко е случайно, хаос и няма никакъв ред.

Заб. Ако всичко е случайно, защо 2 + 2 прави 4 всеки път?

б) Тъщата случайно се подхлъзна на филията ми с масло и падна върху ножа. И така 46 пъти.

в) Тролски хазарт - хвърляне на монетата нагоре и залози дали ще падне или не /по Тери Пратчет/.

Заб. Гравитацията толкова силно намалява вероятността монетата да не падне, че можем спокойно да я приемем за нулева.

22. Разглеждане на независими събития като свързани.

Деф. Заблуда, при която се прави опит да се намери „система” в поредица случайни събития.

Примери:

а) Хвърлям вече толкова пъти подред ези, че няма начин следващият път да не е тура – то си е направо сигурно.

Заб. Вероятността и за ези и за тура е винаги 50%, независимо, какви са били предишните хвърляния. Монетата винаги има две страни, независимо колко пъти е била хвърляна (приемаме, че не се е деформирала в конкретна посока). В малки серии е възможно и 1000 пъти подред да се падне ези (или тура), тъй като законът важи за големите числа. Ако хвърлим достатъчен брой пъти монетата (например 100 000), със сигурност ще имаме почти точно съотношение 50 на 50 между ези и тура.

б) Вероятността да цъфнат налъмите силно нараства, ако баба ми е мъжко.

Заб. Двете събития са глобално независими – не може да се прокара връзка между налъмите и бабата, освен ако налъмите не са на бабата.

в) Толкова пъти имах слаби карти, че сега е задължително да имам силни, всички други се изредиха.

Заб. Не е задължително, ако се разбъркват след всяко раздаване картите, за да не се образуват цикли/поредици при играчите.

23. Пренебрегване на условните вероятности.

Деф. Това е заблуда, при която дадено събитие се разглежда като независимо, без да се провери от какви условия зависи то и какви са вероятностите тези условия да се сбъднат.

а) - Иванчо, каква е вероятността да са оцелели динозаврите?

- 50 на 50, другарко! – Отговорил смело Иванчо

- Ама как така?! – Зяпнала учителката по математика.

- Много просто – или са оцелели, или не са! – Отговорил Иванчо

Заб. При какви условия биха оцелели динозаврите и при какви - не? – Този въпрос не си задава Иванчо и този път вината не е у Марийка.

б) Известната задача от филма „21”:

Водещ ви кара да изберете три кутии. В една от тях има шоколад + ваучер за зъболекар, другите две са празни и вие не знаете коя не е празна. Избирате кутия Б /втората/. След това отваряте кутия А и се вижда, че тя е празна. Тогава водещият ви пита дали искате да смените кутията си с В

Тук повечето хора се заблуждават и казват, че е все едно и също – 50 на 50.

Заб. Математическата формула на условната вероятност обаче дава 66% за кутия В, срещу 33% за кутия Б – Monty Hall Problem. Причината за заблуждението е, че не се отчита самия факт на отварянето на една кутия.

Аксиома на избора

2009-05-24T23:15:00.000-07:00

Аксиома на Избора

Тази аксиома е формулирана през 1904 г. От Ернст Зермело и гласи (неформален вариант):

Ако имате какъвто и да е набор от урни, всяка съдържаща поне по една топка, възможно е да се избере точно една топка от всяка урна, дори да са безкрайно много урните и да няма указано правило, по което да се избира.

Аксиомата не е необходима, когато урните са краен брой (тогава следва от другите аксиоми на теория на множествата) или ни е известно правило на избора.

Последствия от аксиомата:

1. Аксиомата води до не-конструктивни доказателства – дори когато доказателството постановява съществуването на обект, може и да не може да бъде дефиниран в езика на теория на множествата. Такъв пример е „подредеността” (well ordering) на реалните числа, която следва от тази теорема, но в някои от моделите на теория на множествата (които я използват) , тази подреденост не може да бъде дефинирана.

2. Парадокс на Банах – Тарски: Ако вземем една топка и я разрежем по определен начин, после от парчетата можем да сглобим две топки (само с тяхната транслация и ротация).

Защо я използваме:

Защото е много удобна за използване – нейната употреба не води до противоречие (тук самият аргумент си противоречи - парадокс на Банах - Тарски), а с нейна помощ могат да се докажат много важни резултати.

Откъде идват противоречията, свързани с аксиомата:

От Безкрайността. Всички противоречия оттам идват.

Какво е философското значение на аксиомата на избора:

Тя показва как е бил създаден светът, който се крепи на парадокси.

Какво е практическото значение за нас, в настоящото време и място:

Имайки безкрайно много урни с бюлетини – по една урна за всеки наш избор, ние можем да изберем точно една бюлетина от всяка урна и всеки път да направим своя избор.

Изборът ни е фундаментален, неотменим, неоспорим и се простира в безкрайността